Обичам Софийския транспорт-този обществения.Прибирам се от поредния урок по нещо,което хората са счели ,че трябва да се учи.Много ми е студено."Щото не казаха,че ще вали.Чакам около 18 минути и се качвам на превозното средство(в случая тролей 4-ка)Температура на въздуха -4C.Температура в тролея -6C.Сядам на студената кожена седалка и ми мирише на чесън.Много чесън.И на неизкъпани хора.Всичките.Мангаловозът се движи с почти отрицателна скорост,когато се сещам,че трябва да си валидирам картата(на онова нещо,в другия край на превозното средство)Идеята не ми харесва и продължавам да си седя.Много ми е студено и треперя.От кабинката на водача се чува "Имамее ли връзка с теб сега.."Явно пак някой нов световен хит.Онзи дядо най-отзад се прокашля и всички го гледат злобно-да не ги зарази с ония грипа-свинския,дето викат,че бил опасен.Ама те казват,че и цигарите са били опасни,пък ний си се редим на опашка за тях ;)Ето я и моята спирка-Орлов мост.Виждам най-готиния 284 в цялата градска мрежа и решавам,че трябва да го гоня.Изпускам го за малко.Псувайки,шофера все пак ми отваря нервно вратите.Сядам на първата седалка.Алилуя,има парно.Ама вече се е стъмнило и лумисцентните лампи в син цвят толкова са ме заслепили,че почти нищо не виждам.Качва се и една кака-контролата.Дърпа ми злобно картата и продължава полета си, с черната си униформа и забързани крачки,като прилеп от Ада.Идва моята спирка и като никога не я изпускам.Прибирам се вкъщи толкова премръзнала,че от дъха ми са способни да се образуват ледчета,за уискито в чашата.Сядам на машината вдъхновена и ви пиша този разказ.